AM, FM и хибридно растериране

Офсетовият печат има едно фундаментално ограничение: пресата може или да положи мастило в дадена точка, или да не положи. Няма междинни стойности — печатната плака не „знае" какво е 50% сиво. И все пак на корицата на списанието виждате гладки преливания от светло до тъмно, перфектно възпроизведени снимки и фини нюанси. Как?

Отговорът е растер — техника, при която непрекъснатите тонове се превръщат в шарка от микроскопични точки, които окото свързва обратно в плавно изображение. Видът на тази шарка обаче не е универсален. Има няколко принципно различни подхода и изборът между тях има директно отражение върху остротата, тоналния обхват и риска от моаре в крайния продукт.

Какво всъщност вижда окото

Когато гледате печатно списание от 30 см разстояние, окото ви не различава отделните растерни точки — те са твърде малки и се сливат. Но при увеличение под лупа или микроскоп шарката става ясно видима. Тогава виждате дали растерът е периодичен (точките са на правилна мрежа) или стохастичен (точките са разпръснати на привидно случайни позиции).

Това различие е в основата на двете основни технологии за растериране.

AM растериране — класическото

AM (Amplitude Modulated) растерирането поставя точките на фиксирана мрежа. Размерът на всяка точка варира според тоналната стойност на изображението в съответната зона:

• Светли тонове → малки точки
• Тъмни тонове → големи точки
• 50% тон → точки, чиято площ запълва половината от своята клетка

Характеристики

• Линеатура (screen ruling): 150–175 lpi на коатирана хартия, до 200 lpi за луксозни репродукции
• Ъгли на растера за CMYK: C: 15°, M: 75°, Y: 0°, K: 45° — подбрани за минимална интерференция между плочите
• Характерна розетка — видима под лупа, при правилно настроени ъгли

Предимства

• Стабилен и предвидим — десетилетия отработена технология
• По-нисък dot gain (нарастване на растерната точка)
• Лесен за калибриране и възпроизвеждане
• Подходящ за всякакви видове печат от вестник до луксозни каталози

Недостатъци

• Видима структура при ниска линеатура (вестници)
• Риск от моаре при фини текстури — тъкани, мрежи, нишки на тъкан, паралелни линии
• Изисква строго спазване на ъглите на растера

FM растериране — стохастичното

FM (Frequency Modulated) растерирането, наричано още стохастичен растер, използва точки с фиксиран размер на привидно случайни позиции. По-тъмните зони съдържат повече точки на единица площ, по-светлите — по-малко.

Предимства

• Без моаре изобщо — няма правилна мрежа, която да интерферира с текстури
• Изключително фини детайли — особено при коса, кожи, тъкани и фини градиенти
• Без видими ъгли на растера, независимо от посоката
• Възможност за линеатури, еквивалентни на 250–300 lpi AM

Недостатъци

• По-високо точково усилване (dot gain) — всяка малка точка има висока „граничност"
• По-взискателен към баланса мастило/вода на пресата
• Леко зърнеста визия при едноцветни плътни тонове и при тонове близо до 50%
• По-малко стабилен при дълги тиражи — изисква по-чести проверки

AM и FM рамо до рамо

При еднаква тонова стойност (50%) разликата в шарката е драматична. AM поставя голямата маса от точки на правилни редове и колони с характерен ред; FM ги разпръсква, без видима регулярност.

Розетката — отпечатъкът на офсета

При CMYK печат четирите растерни плочи се отпечатват с леко различни ъгли (C: 15°, M: 75°, Y: 0°, K: 45°). Когато се наслагват една върху друга, точките образуват характерен шарка, наречена розетка. Това е визуалният подпис на офсетовия печат.

Разпознаваемата „точкова структура" на печатно списание или каталог е именно тази розетка. При FM растеризиране розетка няма — точките се разпръскват без правилна мрежа, и затова FM е и по-чист визуално.

Хибридно растериране — най-доброто от двата свята

Всяка от двете технологии има специфични слабости:

• AM при много светли тонове (под 3–5%): растерните точки стават толкова малки, че пресата ги възпроизвежда нестабилно или ги губи изобщо. Резултатът е „блед" хайлайт без модулация.
• AM при много тъмни тонове (над 95%): белите „дупки" между растерните точки стават миниатюрни и се запълват от мастилото. Сенките стават плоско-черни, без детайл.
• FM в средните тонове: точките са стабилни, но при гладки области (небе, кожа, преходи) се появява лека зърнистост в сравнение с финия AM растер.

Хибридното растериране обединява двете технологии в едно изображение, като използва силните страни на всяка:

• Светли тонове (0–10%): FM-разпределение с гарантиран минимален размер на точката — стабилно възпроизвеждане, без губене на детайла
• Средни тонове (10–90%): AM — гладки, предвидими тонални преливания, без зърнистост
• Тъмни тонове (90–100%): FM-разпределение с гарантиран минимален размер на „дупките" — стабилност и в най-тъмните области

При системата на Heidelberg (Prinect Hybrid Screening), която използваме в Спектър, минималният размер на точката в хайлайтите и сенките е настройваем от 2 до 9 пиксела — типично 14–30 µm при 2540 dpi плакоизобразяване. Това гарантира, че всяка положена точка остава стабилна по цялата дължина на тиража, без значение колко страници печатаме.

Използваме хибридно растериране при тиражи с критично важни детайли — луксозни каталози, художествени книги, модни издания, опаковки за козметика и парфюмерия.

Dot gain — нарастването на точката

Колкото и точна да е плаката, мастилото върху хартията се разлива леко. Тази разлика между растерната стойност в плаката и реално отпечатания тон се нарича dot gain (нарастване на точката).

Това е и причината, поради която FM растеризирането изисква специална калибровка. Без нея средните тонове ще излязат твърде тъмни — кожите ще изглеждат „мръсни", небето ще е олово-сиво.

В нашия предпечат тази корекция се прилага автоматично от RIP-а въз основа на профилите за съответната хартия и преса.

Кога коя технология да изберем?

Често срещани митове

„FM винаги е по-добро от AM"

Не е така. FM е по-добро при специфични случаи (тъкани, кожи, фотореалистични репродукции), но изисква по-стабилна преса, по-точно мастилно подаване и по-чести проверки по време на тиража. За мас тираж със стандартни изисквания AM е по-предвидим и по-икономичен.

„Високата линеатура = по-високо качество"

И това не е автоматично вярно. AM на 200 lpi може да изглежда красиво, но ако линеатурата е твърде висока за конкретната хартия, точките започват да се сливат и резултатът е по-лош, не по-добър. Некоатирана хартия не може да поддържа повече от 150 lpi без видими проблеми.

„Моарето е винаги вина на печатницата"

Често е, но не винаги. Моаре може да възникне и от самото изображение — например снимка на тъкан с правилна мрежа от нишки, или скрийншот, заснет от LCD екран. В такива случаи решението е или да се обработи изображението преди печат (леко замъгляване), или да се ползва FM растер.

Какво да направите вие като клиент

В 99% от случаите изборът на растер е наша грижа, не ваша. RIP-ът автоматично избира подходящата технология въз основа на типа продукт, хартията и пресата.

Има обаче няколко неща, които можете да направите от ваша страна:

• Подайте снимките с достатъчна резолюция (300 ppi за стандартен печат) — растерирането не може да компенсира липсващ детайл
• Ако имате изображение с фини текстури или мрежи, споменете го предварително — ще преценим дали FM растер е уместен
• За луксозни проекти питайте дали хибридно растериране е възможно за вашия тираж
• Подавайте файлове в векторен формат за лога и графики — те се възпроизвеждат без растер
• Не се опитвайте да налагате конкретен растер в дизайна — оставете това на RIP-а
• Не „предвиждайте" моаре в дизайна с обработка — почти винаги влошава резултата

Имате критично важен детайл в проекта?

Кажете ни предварително. За тиражи с фини текстури, тъкани, кожи или фотографии в портретен план често препоръчваме хибридно растериране — за разлика от стандартното, дава осезаемо по-чист и по-наситен резултат.